Дончо Стефанов Цончев (1933-2010 г.)
„ЛИСТАТА” („ЛИСТЬЯ”)
Болгарские поэты
Перевод: Ирина Горюнова
Дончо Цончев
ЛИСТАТА
Когато ги видя пак в октомврийската премяна, и те непременно нещо ще ме попитат. Какви са тези луди цветове – ме питат, – слънчеви, кървави, лунни и златни? Защо сега, когато вятърът и пръстта вече ни викат? Ние свършихме своята работа, докато бяхме зелени – каква е тази грейнала и шарена старост преди снеговете?
Все тъй ме питат листата, все тъй не знаех какво да им отговоря.
Един ден слизах по моя любим път през дола към бараките на миньорите. Този дол беше като корито, обрасло с габъри, буки, брези и калини. В краката ми шумата – до колене. Около мен и над мен – топлият панаир на есента и листата. Спрях в ниското долу – до стръмния бряг на реката – и видях как в полутъмното място, което познавах от много години, нещо сега свети. Отвътре навън и от клоните на дърветата към небето.
О, листата били пазели цялата светлина на живота си – чак до мига на смъртта си. Небесната божия светлина, събирана през тяхната единствена пролет и лято.
О, те били искали да я върнат.
Дончо Цончев
ЛИСТЬЯ
Когда я их увижу в нарядных октябрьских одеждах, они непременно меня о чем-нибудь спросят. Каковы эти сумасшедшие цвета, – спрашивают, – солнечные, кровавые, лунные и золотые? Почему сейчас, когда ветер призывает нас? Мы сделали свою работу, пока были зелеными, какова же эта разноцветная старость перед снегами?
Обо всем меня спрашивают листья, и я не знаю, что им ответить.
В один из дней спускаюсь вниз по моему любимому пути у шахтерских бараков. Эта низина словно русло. Заросла грабами, буками, березами и калинами. В ногах моих листва до колена. Около меня и надо мной теплая ярмарка осени и листьев. Я остановился на крутом берегу реки и увидел, как в полутемном месте, которое я знал издавна, что-то светится. Изнутри наружу, и от ветвей деревьев в небо.
О, листья сохранили свет своей жизни – за мгновение до смерти. Небесный божий свет, собранный за их единственную весну и лето.
О, они бы хотели вернуться!